“Everything Above the Horizon”
"Everything Above the Horizon" considers the line, which divides the view into two halves: upper and lower, earth and sky. We never reach the horizon, it always shifts, an elusive place of longing. The series of silk flags is based on horizons depicted in a pocketbook tourist guide to Bulgaria. The isolated horizons are arranged in patterns of stripes reminiscent of national flags. Similarly, the series of graphite drawings consists of top and bottom halves, each showing a slightly different moment within the same familial photograph. I made this project thinking about “distance” as a condition in which I make work- always looking for subjects in a land that is far away. How does “distance” frame my memory, relationship, and desire for this same land that is far away?
„Всичко Над Хоризонта“
Във „Всичко Над Хоризонта“ разглеждам визуалната и идейна конструкция на линията, която разделя гледката на две половини: горна и долна, земя и небе. Никога не стигаме до хоризонта, той винаги се измества, неуловимо място на желание и копнеж. В настоящия ми проект използвам малък джобен пътеводител за България, който ми беше подарен по време на кратко пътуване до родното ми място. Гледам на туристическата индустрия с любопитните очи на имигрант- тя идеализира и комерсиализира местата които познавам интимно и които чувствам едновременно близки и далечни. В поредица от копринени флагове, аз изолирах всички хоризонти от джобния пътеводител, за да се съсредоточа единствено върху линията между небето и земята. Подредени в множество ивици като дизайн на национално знаме, тези копринени флагове съпоставят идеи за национална принадлежност със туристически артефакти. Следвайки същата стратегия направих и поредица от графики, които изобразяват разполовени на две, банално познати сцени: разхотка в центъра до обществен паметник или рецитирането на азбука от деца в начално училище. Тези образи носят специфичноста на преживяното в контраст с аурата на туристическите репрезентации. Интересувам се от този контраст, който за мен се е превърнал в противоречие- като имигрант аз съм едновременно интимно запозната и без директна връзка. Като хоризонта, тази динамика ме оформя на части: вътрешен човек и аутсайдер, и неуловимата линия между тях.
